Захранването премина трудно, той не искаше да опитва нови храни и консистенции, а аз в един момент си представях как ще го кърмя до абитуриентския бал.
Постепенно, и с голямо търпение от моя страна, той възприе някои зеленчуци и плодове; обичаше хляб, ориз и по-малко месо.
Когато дойде моментът за детската градина, синът ми беше със силно изразено пристрастие към филията с масло, с която беше способен да се храни на закуска, обяд и вечеря. Обичаше ориз, приготвен като гарнитура, във формата на пиле с ориз и пълнени чушки.
Аз, като всяка грижовна майка, исках детето ми да се храни разнообразно и пълноценно, но не виждах кой знае какъв шанс за това, без да разнообразя менюто му.
Тъй като детето отказваше да опитва нови вкусове, реших да заместя любимата му филия с масло и бял ориз с пълнозърнести. При хляба бързо намерих подходящия баланс с типово и пълнозърнесто брашно и, като запазих формата на филията, нещата някак се случиха.
При ориза обаче замяната не се получи толкова лесно. Опитът ми да му предложа пълнени чушки с кафяв ориз претърпя провал. Но аз не се отказах.
Отдавна бях забелязала, че той има предпочитание и към сорта ориз. Не беше важно само да е бял, а определен тип – среднозърнест от типичните български сортове.
Продължавах да мисля варианти за пълноценно хранене на детето си. И тъй като храната и оризът, освен мое хоби, са и професията ми, реших, че може да опитаме да полираме ориза частично, при което да се запазят полезните вещества от кафявия слой и зародиша.
Идеята ми се стори добра, а и смятах, че така бих могла да помогна на други майки да осигурят на децата си пълноценна храна.
Оризът се произвежда, като преминава серия от механично полиране с каменни валове до премахване на кафявия слой и зародиша, където се намират полезните фибри, витамини от групата В, ненаситени мастни киселини, витамини А и Е. Използвахме само среднозърнести български сортове, като спирахме производството на различни етапи преди окончателното премахване на околоплодната обвивка.
Готовият продукт от всеки тест стриктно носех вкъщи и приготвях пълнени чушки за моя малък дегустатор. Една вечер, след поредния опит да постигнем баланс, синът ми изяде цялата си порция, без да забележи разликата в ориза. Дари ме с усмивка и: “Много е вкусно, мамо!” и отиде да си играе.
А аз разбрах, че най-накрая сме постигнали баланса между кафявия и белия ориз.
И днес, когато синът ми порасна, аз продължавам да приготвям ориз Баланс вкъщи, защото вярвам, че така осигурявам на семейството си вкусна и здравословна храна.